Съветите на Олег Торсунов

Природата на разума е много важна за създаването на добри отношения. Има четири категории хора според разума им:

- Лидер/ръководител – държавник, човек на законите, не си сменя работния екип и се грижи за хората си; търси си жена, която да знае как да се държи в общество, в сериозен кръг; важно е достойнството, вярност и дълг, правилно поведение в обществото. Избира жена, която да му се подчинява, но в обществото да се държи с достойнство, като царица.

- Бизнесмен/търговец – работи с парите, хората са на второ място, сменя екипа, ако не носи пари; търси богата жена, не е важен социалния статус, а да е от заможно семейство, да знае ценността на парите и да може да ги привлича. Такива мъже умеят бързо да създават отношения и жена им трябва също да е такава. Мъжът бизнесмен е общителен, има лек характер и търси подобна жена. Ако си вземе жена ръководителка, тя го смята за несериозен и го пренебрегва, защото той недооценява важността на поведението в обществото и му липсва солидност.

- Учен – ако една жена е такава, тя се опитва да разбере всичко и да създаде логика в отношенията си.

- Творец – интересува го само да твори. Ако жена му е ръководител, ще го пренебрегва, ако е учена е катастрофа – само ще го възпитава, а той не подлежи.

В Индия обществото е разделено на касти. Всяка каста е с различен вид разум и са си общували само с подобни. Тези четири вида съществуват, дори да не сме разделени на касти. Човек трябва да общува с подобни на себе си и да си избира там партньор. Но човек първо трябва да се развие като личност, за да знае в какъв слой да общува. А повечето хора са недозрели, защото няма кой да им помогне да се развиват правилно. Развитието е винаги чрез духовен живот, не става само чрез дейности. Човек се развива само, ако е в отношения с някой по-свят от него.

Ако иска да се омъжи успешно, жената трябва да търси в бъдещия си мъж само три качества:

1. Да е устремен към развитие. Има два типа мъже – едните се стремят към наслаждения, другите към развитие и стабилност. Мъжът се усъвършенства по два начина: или чрез някакъв вид дейност – външно, или чрез молитви – вътрешно, в сърцето. По-развитите мъже се развиват вътрешно, а по-неразвитите – външно. Мъж, който търси само наслада и забавления, не може никога да бъде нормален съпруг, а това са половината мъже. Повечето не искат да се трудят в сърцето си, не искат да се женят, а искат само да се забавляват и да сменят жените, защото имат неправилна нагласа.

2. Да има сериозно отношение към жената, да иска да се ожени за нея и да се грижи за семейството и децата.

3. Жената да се чувства сигурна с този мъж, да има усещане на вътрешно спокойствие.

Има нещо, което подмамва жената и е главната причина тя да не може да направи добро семейство и да си разваля отношенията с мъжете – това е желанието ѝ да се наслаждава на мъжа. Когато той ѝ говори и я докосва, жената иска да усеща пеперуди в стомаха, да ѝ се подкосяват краката и да ѝ се завърта главата. Жената си мисли, че ако ги няма тези неща, този мъж не е за нея. И точно тук е засадата. Когато жената е настроена така, значи тя просто е глупава. Защото мъжът, на който жената се наслаждава, обикновено я напуска.

Ако жената се влюби в даден мъж, 100% ще го загуби, той ще я напусне. Не жената трябва да се влюбва в мъжа, а мъжът - в жената. Даже жената трябва отначало да го държи на разстояние. Тогава мъжът ще пожелае да се ожени за нея. Ако тя му даде секс, той няма да я цени. Любовта обикновено тече еднопосочно, а хората искат те да се наслаждават, а не само другите да се наслаждават на тях. Ако мъжа има гореизброените три качества, но не носи на жената усещането за силна наслада, значи това е точният мъж за нея. Той може да ѝ подари грижа, служене, а жената постепенно ще го обикне. Нейната любов отива към него и постепенно тя ще започне да получава същото, ще стане взаимно.

Разбира се, може да стане и така, че жената да се наслаждава на мъжа, а той да я обикне и да я вземе за жена, но това е само ако жената е много добър човек.

При мъжете недостатъците са отвън и са явни, а при жените са отвътре и са скрити. Жената си мисли, че (почти) няма недостатъци, но има, само че те при нея са на вътрешно ниво, а отвън не се забелязват.

Жената гледа мъжа и си мисли как е могла да се свърже с човек с толкова кусури. Жената помни дълго всеки един недостатък, така е устроена женската психика и в това е нейното нещастие. Колкото по-мъдра е една жена, толкова по-малко внимание обръща на недостатъците и повече внимание на преимуществата на мъжа. Колкото е по-глупава, толкова повече се вторачва в недостатъците му и ги раздува като един въздушен балон, на който в един момент отлита далеч от отношенията, към горда самота.

Понякога Бог дава на една жена добър мъж, разумен, с логическо мислене, целеустремен, силен, отговорен. Но поради нейната глупост тя не може да го приеме в живота си. Например, казва, че той пуши, а това е невежество... Точно затова този мъж се е срещнал с тази жена. Той все още не притежава някои добродетели и тя трябва да му помогне да ги придобие.

Когато мъжа се ожени, жената става неговото сърце. Тя го приближава към Бога и прогреса. Затова мъжът заради жена си може да се откаже от алкохол, цигари и други пороци. Но пушенето не е толкова голям порок, както изневеряването. Ако мъжът е верен, той ще спре и да пуши. Трябва жената да му постави условие: „или спираш цигарите, или няма да се оженим“. Или малко по-смекчено: “ако искаш да откажеш цигарите, ще се женим“.

Съвременното общество не възпитава правилно мъжете и жените и затова те са недоразвити. Неправилно развитата жена тръгва в посоката на работа и кариера. Такава жена изглежда независима, самостоятелна, осигурена и еманципирана. Прави се на силна, сами се справя и като че няма нужда от нищо. Другите я гледат, че има всичко – работа, кола, жилище, и ѝ се възхищават.

Но всъщност това са признаци на деградация. Ако жената е наистина правилно развита, тя ще съумее да си привлече добър и развит мъж. Тя може да си мисли, че понеже се справя сама, ще получи такъв. Но мъжът, който тя привлича, не иска да се развива и да работи. Получава се подмяна на мъжкото и женското. Тогава те са длъжни да променят нещата, да се разменят.

Истинският мъж побеждава на работата си, а истинската жена побеждава у дома си. Тогава всички са щастливи.

Жени, не си мислете, че като се развивате в кариерата, ще срещнете развит и успешен мъж. Силата на жената е в това да приеме характера на мъжа. Мъжа тропва с юмрук по масата, жената казва „да, скъпи“. Не че непременно така ще живеят, но тя се съгласява с него. Тя с всичко е съгласна, защото все пак знае, че ще стане както тя иска, защото тя управлява всичко в дома си и незабелязано се получава това, което тя иска.

Мъжът казва „заплатата ще я похарчим за това и това“ и жената казва „да, скъпи“. След това отива при него и казва „трябват пелени, трябва това и това“… и заплатата изчезва. Жената знае какво ѝ трябва и винаги е съгласна с мъжа си, защото неговата функция е да бъде началник, но всъщност в семейството се получава, както тя каже.Но за да е такава, жената трябва да има женска сила. Това не е лесно да се направи. Трябва да се занимава с женски дейности, насочени към семейството ѝ. Само женските дейности дават възможност на жената да бъде щастлива.

Слабата жена не може да се съгласи с мъжа, защото тя е неправилно развита. Тя е силна на работата си, прави се на важна, високомерна е. Нито един мъж няма да се среща с такава жена, защото тя вече е развита и не ѝ трябва мъж. Такава жена се свързва с недоразвит мъж, обикновено по-млад от нея, за да го възпитава. Постепенно този мъж се развива и става по-силен, а тя остарява. Нормалното, което се случва е, че той я оставя заради по-млада жена. Затова този начин на живот за жената не е подходящ.

Жената трябва много сериозно да мисли за личния си живот. Тя трябва да се учи да живее правилно, което означава да се грижи за семейство и да отглежда деца, защото това е най-важната част от нейното щастие. 70-80% от щастието на жената е в личния ѝ живот и не повече от 30% в работата ѝ. Но даже и тези 30% пропадат, ако тя гледа на работата си като на нещо много сериозно, а не като на хоби или увлечение, защото, ако тя погледне сериозно на работата си и насочи всичките си сили натам, жената се загубва.

Реката на живота за жената е личният ѝ живот, отношенията ѝ със себе си и с близките ѝ хора. Ако жената изучава това и работи върху себе си, нейната река на живота е пълноводна и се разклонява в ръкави. Тези ръкави за жената са обществено положение, работа, образование и т.н.

Ако жената реши, че най-важното в живота ѝ е да получи образование, да си осигури добро социално положение, да изкарва пари и да си купи хубаво жилище, животът ѝ се обърква. Защо тя е склонна да решава така? Защото тя повече се нуждае от тези неща. На нея от природата ѝ е дадено да защитава себе си и децата си от бъдещи беди и проблеми, затова тя много остро изпитва нужда от пари, жилище, сигурност и т.н.

Но жената трябва да разбере, че всичко това тя трябва да го получи като награда за отношенията си с хората, а не да го постига сама. Ако тя постигне тези неща сама, те ѝ носят само страдание. Ако жената със собствени усилия си купи жилище, там няма да ѝ върви, защото непременно ще си намери мъж, който ще влезе да живее при нея и ще си мисли „случих на жена, даде ми жилище“. Освен това, ако жената има и добра работа и взима добри пари, това е още едно проклятие за нея. Ще си привлече мъж, който никога няма да иска да работи и да печели. Съдбата по този начин учи само алчните жени.

А защо е така? Защото психиката на мъжа е крайна/екстремна. За да се размърда, на мъжа му трябват екстремни ситуации. Ако едно момче се държи лошо, за баща му това е нормално. То трябва да направи много голяма беля, за да се трогне баща му и да започне да го възпитава. Ако детето просто се държи лошо, кой го възпитава – майката, а бащата казва „не се ядосвай, това е нормално“. Но ако се случи нещо екстремно, той веднага започва да си възпитава сина. Естественото състояние на мъжа е да лежи и да зяпа тавана, ако около него ситуацията е горе-долу нормална и няма проблеми.

Не може ли жената да измисли нещо, за да накара мъжа си да работи? - Не, жената е длъжна да пребори своята алчност. Тя трябва да се научи да приема онова, което съдбата ѝ дава и в никакъв случай да не се опитва сама да постига нещата в живота. Тя трябва да се научи да благославя всичко около себе си. Правилно е жената да каже „Скъпи, ще живеем така, както ти кажеш. Ако искаш да живеем бедно, аз съм готова да живея в бедност с теб. Ако искаш да имаме пари, добре, нека бъде така. Ако искаш да ти пера, да ти готвя и чистя, ще го направя. Аз съм ти вярна във всичко!“. И той ще каже „И после какво?“. Тя: „Има два варианта. Или парите, които аз изкарвам отиват в спестовна сметка, бели пари за черни дни, или изобщо няма да ходя на работа. Ще направим това, което ти избереш.“ Ще минат ден, два, три и според вас кой пръв ще поиска да яде, мъжът или жената? Жената никога не иска да яде, тя просто опитва оттук, оттам, докато готви.. Мъжът ще започне да ходи насам натам, да търси храна, да се нервира и да се кара, а когато много огладнее, ще отиде да работи - но този път наистина ще си намери работа, а не както обикновено да се прави, че търси. И този път той ще бъде благодарен на жена си.

Жената не трябва никъде да се напъва, тя трябва да работи над себе си, за да се позиционира правилно в живота, а всичко останало ще дойде от само себе си. Даже ако жената е добър лидер и ръководител, тя нищо не ръководи сама. Тя просто получава такава психична сила, че хората ѝ се подчиняват, защото някои я обичат, други се боят от нея, а трети знаят, че няма друг вариант. Ако е началник, жената не трябва да наказва или уволнява никого. Тя трябва да каже на своя заместник „Петрович, ти знаеш какво да направиш“ и той да го направи вместо нея.

Жената учи, за да учи своите деца, това е много важна особеност на женското учение. Жената учи заради семейството си и заради децата си, а не за да изкарва пари. Ако жената мисли, че най-важното е да изкарва пари, с тази мисъл тя вече си е отровила живота.

Съвременната култура е вкарала в ума на жената идеята, че първо трябва да се подсигури като има добра работа, добра заплата и добри условия за живот и тя си мисли, че тогава ще бъде защитена и ще се ожени. Именно това е капанът, който изцяло убива женската съдба. На жената Бог е дал всичко от самото начало. Мъжът вътре в сърцето си няма нищо, той е празен, но дълбоко в него се съдържа възможност да се развива. Отвън мъжа е силен, як, със силна психика. Отвътре той може да се мени, но отвън това му е трудно. Щом е тръгнал нанякъде, той е като тежкотоварен влак, продължава натам, трудно му е да смени посоката. Жената отвън е мека и податлива, лесно се приспособява към нови обстоятелства, лесно приема ситуацията, в която се намира. Държи се деликатно, лесно разговаря с другите, прави така, че на всички всичко да се хареса, но отвътре в сърцето си тя е неподвижна като камък, трудно ѝ е да промени сърцето си. Отвън лесно се променя, но отвътре е почти невъзможно. Мъжът отвътре се променя в живота, а жената трябва да остане такава, каквато Бог я е направил. Жената трябва да се запази в живота, а мъжът трябва да се развие. И затова тя още от дете трябва да знае какво да съхрани у себе си.

В нашия организъм има три центъра на разума и три енергии на душата.

Първата енергия е стремежа да се живее вечно, да не умреш. Никой не иска да умира, временно може, ако му е тежко, но като му мине отново не иска. Тази енергия е свързана с най-долния психичен център и е еднаква и при мъжа, и при жената – всички искат да живеят.

Втората енергия на душата е стремеж към любов и щастие, тя е женска по природа. Жената се ражда за любов и щастие. Тя не се ражда за знание, за любов се ражда и там е нейната опора в живота, най-важното нещо. А къде се проявява любовта? В семейството, а не на работа. Значи главното в живота на жената е семейството и главното, на което тя трябва да се учи са личните отношения, и Бог ѝ дава тези знания още като е петгодишно момиченце.

Третата енергия е стремеж към знание, и тя е по-скоро с мъжка природа.

И тук жените ще ме спрат и ще кажат: „Личните отношения няма да ми осигурят парите, от които да живея, мъжът ми днес го има, утре не, може и да ме изостави. Затова аз трябва първо да се изуча, да си намеря работа и тогава да си устройвам личния живот. След това дори и да ме напусне, не ми пука, ще си имам пари!“.

Тайната на женската съдба е тя да съхранява в себе си своята основна сила, а именно женската чистота, доброта, способност да обича, способност да вярва, способност да се грижи, да цени и да уважава. Когато тя съхрани в себе си всички тези сили, такава жена е невъзможно да я напуснат и също така е невъзможно да не я забележат. Затова жена, която правилно се развива в сърцето си, не се бои, че ще остане сама, защото тя знае и чувства своята сила отвътре и именно в това се състои женската образованост. Тя знае, че няма да остане сама и няма да се ожени за някой мухльо.

Отровата се впръсква в живота на жената още от дете когато ѝ казват, че най-важното в живота е да се изучи, а за нея това никога няма да е най-главното. Жената трябва да се изучи, но на какво? Още в детството тя трябва да се изучи първо на духовност, второ на отношения, трето да разбере какво е това семейство, да се учи на целомъдрие, вярност, чистота и да се научи да разбере как да управлява света, защото жената управлява този свят. Трябва да разбере как да направи така, че да се омъжи за добър човек, как да направи така, че да не трябва да работи, а работата да ѝ бъде хоби. Това жената трябва да прави от дете.

Ако тя е не вярва в тази нейна вътрешна чистота, която ѝ е дадена от Бога, която е нейната основа и която представлява нейната огромна сила, а вярва в това, което ще получи отвън и което е много нестабилно, тогава тя започва да си съсипва живота. Защото вижте как се получава, така или иначе все ще се наложи да се раждат деца и тогава край с образованието и край с работата. Защо тогава да се заблуждавате по този въпрос? Трябва да влагате своите сили там, където е истинският женски живот, иначе може нищо да не ви се получи. Накъдето си насочвате силите, натам ви тече живота.

Много жени не могат да се омъжат, защото не си влагат силите, където трябва, а пък ако са се омъжили, не знаят какво да правят със семейството си, а то се крепи на жената, женската енергия управлява семейството. Жената трябва самостоятелно да изучава това, което трябва, защото системата не ѝ го позволява, тя я принуждава да се насочи към обществото, а жената трябва да се насочи към семейството. За жената вътрешният живот освен молитва, е и отношения, любов и вяра в своята женска съдба, а за мъжа вътрешният живот е молитвата. Жената трябва да вярва, че Бог ще се погрижи за нея. Тя не тича след никого, а просто чака.

Вижте сега мъжкият тип поведение при жената. Тя се е изучила, започва работа и гледа да има производителност на труда. Как ще се отнесе към нея началникът ѝ? Ще ѝ каже „аз вярвам в тебе, остани да работиш след работа, никой друг не мога да накарам, ти си мой човек, остани“. И тя работи повече от останалите и това много ѝ тежи, защото жената ходи на работа да се развлича, да си общува, да си похапва и да може да си тръгва по-рано, а той я принуждава да се труди… „гад“! А ако жената е правилно развита, тя ще му каже „трябва да се прибирам и даже днес трябва да си тръгна малко по-раничко“. Той ще каже: „поне си довърши работата“, тя: „не мога, защото вкъщи имаме важно събитие и трябва да отида“, той: „тогава ще се наложи да те уволня“, тя: „ами, както прецените, довиждане, аз си тръгвам“. И тогава той си казва „а, няма да уволнявам, да не съм луд, днес ще поработя вместо нея“. Истината е, че има жени и има магарици, които се претрепват от работа и сами се презират затова. Жената навсякъде и винаги трябва да бъде жена и това значи, че трябва да се учи именно на това.

Трябва ли жената да ходи на работа? За истинската жена, това зависи от нейното желание. А ако някоя жена каже „ принудена съм да работя, няма кой да се грижи за мен, нямам пари“, значи тя не се е развила като жена. Трябва да ходи на работа, но едновременно с това трябва да се развива като жена. Ще каже „но аз не съм красива“ – не е вярно, красива е, но още не знае това. Щом си се родила жена, значи в теб присъства енергията на любовта.

Кога една жена става красива? Когато от нея се излъчва енергията на любовта. Още като дете аз бях много наблюдателен и виждах, че на естрадата имаше грозни жени, но всички ги харесваха, защото от тях отвътре се излъчваше толкова много любов, че стигаше за всички. И тогава човек си мисли за тях „ и все пак тя е красива и по-добра от всички останали“. Външността се подчинява на това, което се излъчва отвътре. Ако жената излъчва любов, дори да няма правилни черти, тя е красива. Най-важното е какво ѝ е в сърцето, всичко останало ще се подчини.

Жената трябва да вярва в своята съдба. Някой вярват в противогаза (външността), а други в съдбата си. Когато жената вярва в съдбата си, тя се развива като жена отвътре в сърцето си и знае, че „противогазът“ ще изглежда нормално. А ако тя вярва в „противогаза“, постоянно се гримира и става страшно. Когато в сърцето няма нищо, а по лицето е натрупано много, това изглежда страшно, някой може да изпадне в безсъзнание. Жената трябва да вярва в сърцето си, а също не е лошо и да се гримира леко, за да подчертава вътрешната си красота.

Най-дълбоките, чисти и взаимни отношения са тези, които са духовни и се основават на чувството за дълг. Те са безкористни. Това са отношенията между учител и ученик или между двама човека, които се занимават с духовни практики. В тях няма оскърбления, защото няма корист. Но когато съпрузите се опитват да изграждат такива отношения, те не са безкористни, защото всеки иска нещо от другия и затова е невъзможно да се изграждат такива дълбоки отношения между мъж и жена. Дълбоките отношения възникват сами като резултат на правилното изграждане на отношенията.

А как се изграждат правилно отношения? Ключовата дума е неутралност – „не очаквам нищо от този човек“. Когато не очакваш нищо от близкия си човек и си се научил да бъдеш доволен от отношенията си с Бог, понеже все пак имаш нужда от отношения с някого, тогава можеш просто да започнеш да служиш на съпруга/та си, без да очакваш нищо в замяна. Тогава другият ще започне да изпитва все повече благодарност и постепенно ще те обикне. Това са правилните близки отношения.

Един ученик отишъл при учителя си и казал: „Учителю, аз вече нищо не очаквам от жена си, примирил съм се с всички нейни недостатъци, приел съм всички нейни особености. За какво ми е да живея с нея повече, не е ли по-добре да се отдам изцяло на духовен живот?“ Отговор: „Щом си се примирил с това, значи оттук нататък ще имаш добри семейни отношения. Ако сега ти просто от чувство на дълг продължиш да служиш на жена си, между вас ще се появят чисти отношения.“

Въпрос от жена: Запознах се с по-възрастен, богат и успял мъж, който е разведен и нашите отношения вече са интимни. Той много работи, виждаме се за малко, пита ме как съм, плаща ми картата за фитнеса, казва, че не може да се откаже от работата си, защото тя е много важна. Аз гледам на него като на мой съпруг, на приятелите си той ме представя като негова годеница, но не говори нищо за женитба. Какво да правя?

Отговор: Жената трябва да разбере, че отношенията са като война. Победителят взема всичко.  Тя трябва да знае как да завоюва мъжа, ако иска да получи от него всичко - тоест, да си създадат добро семейство. Войната се води с похотливостта на мъжа. Ако жената е умна, тя няма да пусне мъжа в леглото си, ако той не е узрял за семейство. Правилната последователност е той да я обикне, отговорността му към нея да расте докато каже „край, женя се за нея“. Тогава те се женят и едва след това идват интимните отношения.

Женската природа е такава, че преди да преспи с даден мъж, жената гледа на него спокойно, може би с малко романтика, но той не ѝ липсва. А щом го пусне в леглото си, започва да си въобразява неща по негов адрес. Ако мъжът получи секса преди брака, той не вижда смисъл да се жени, вече е получил всичко от нея. Обаче някои жени са алчни и в името на това да не загубят мъжа го пускат в леглото си преди брака и тогава шансовете жената да се омъжи са нищожни.

Някои жени казват така „да, но ако аз не си легна с него, той може да ме разлюби и да си отиде от мен“. Това означава, че те не познават мъжката природа. На всеки мъж второто му име е „Курваров“, а на жената „Кокеткова“. За да се разбере кой какъв е, трябва да го изпиташ. Ако един мъж наистина държи на една жена, той ще узрее и ще ѝ предложи брак, ако не, прав му път, въобще не ѝ трябва. По този начин тя ще спечели войната и ще си извоюва правото да създаде добро семейство.